И се чувствам камила – тригърба
Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума?
Към нокдаун май мачът върви,
пак си глътнах боксьорската гума,
ръкавици си нямам. Уви,
не играя за слава, залози,
в моя ъгъл седя си сама,
протежета на онзи и този,
ми навират в очите срама,
грамоти, че си нямам, медали,
само гонгът в главата звъни...
Много взели, а мъничко дали,
ми вменяват и свойте вини.
И се чувствам камила – тригърба,
и отивам да зобна трева...
Малко дребна камила и щърба,
завидяха дори за това,
че и ъгъл си имам. Това ли
все ги мъчи? И нравът чепат,
аз отлитам... вземете го цял и,
си живейте във вашия свят!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
