... и шепа кал – да си направя свят...
И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми,
че с нея е и лудият благат.
Снегът превърнал пролетите в зими
и шепа кал – да си направя свят.
Ще мога ли? Не знам, но ми отива,
безсрамната и честна голота.
Ти, ветре, излъжи, че съм красива.
Онази съм, която не заспива,
харманите небесни все мета,
звезда да падне - моя, обичлива...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
