И ще се случвам
Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят -
изтръгват ме, или ме търсят още?
Недоизказване съм, в стих недоизваяно.
Бях твоята любов. Сега съм... мощи.
Не аз изгубих дарба да те имам,
а ти я обезсмисли. Прозаично.
Постави ме във рамки - не в картина,
а във затвор. Защото бях различна.
Но действието ми не отминава,
а противоотрова няма. Колко скучно!
Като присъда съм - до незабрава.
Защото съм Любов. И ще се случвам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
