И ще се върнат пак добрите дни
"И колко за това ще ти платят?" -
жена ми със сарказъм пита.
И там би трябвало да изкрещя.
Но аз излизам да поскитам...
Мотая се насам-натам самин,
отвътре ми горчи ужасно.
"Съседе, да изпием по пелин,
че на душата й е тясно!...
След час във вкъщи ще се прибера
и в книгите ще се заровя.
Не мога мислите си да сбера!..
И сякаш вкусил съм отрова!..."
"- Съседе! Комшу! Не така, човек!
Ти май нещата си изпуснал?
Е, случват се и тежки часове -
понякога и аз изключвам!
Пиши си пак ти свойте стихове,
но и жената посещавай.
Команда чуй!... Туй разумът зове:
В леглото-беж!... И нежност давай!...
И ще се върнат пак добрите дни!...
У вас спокойно ще се диша!...
Жената-муза ще те окрили,
ти стихчетата ще си пишеш!...
© Роберт All rights reserved.
