И си ми отива
Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи
и ще изхвърли три ръждиви ключа,
устата си заключих - да мълчи.
Да лъже не можах да я науча.
Разлюби ли? Разлюбих. Как пък не!
Оставих се на сляпата Фортуна.
Прескача нощем три пъти поне,
сърцето щом насъне го целуна.
Политаш ли? Да спра ли? А къде?
Такава е - проклета и красива,
уж честна, справедлива, а краде...
Любов за луди... И си ми отива...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
