И след като..
И след като се любим да те питам,
от въглени на страсти, след пожара,
когато изморени ще утихнем –
какви ли други чудеса ще стават?...
Аз знам, че вероятно ще заплачем,
сълзите, натежали ще се стичат,
от радост, че душите сме събрали,
телата ни с любов ще се обличат...
Деня ще ни прегърне с тиха нощ,
ще пием по едно и ще запалим,
и дълго ще говорим за живот,
във който двама с тебе ще останем...
А после ще е нежно. Много бавно.
тогава ще целувам от обичане.
Когато бъда в теб, ще ми е жадно,
от теб ще пия сладко. До протичане...
Не вярвах аз на бялата магия,
ти, сгушена във мене ще заспиваш.
и всеки сън без теб ще го изтрия,
защото си дошла да ме обичаш!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
26.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
