Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено
от мъдрост чело
и с осанка горда.
Отдалече личи
високото му потекло.
Но и той се влюби…
в младата зора
и направо полудя!
Едва пукна утринта –
промени суровия си вид,
целият поруменя,
че любимата своя съзря.
Затанцуваха орлите,
понесли любовта на крила,
а Орфей прочувствено запя.
Забулена в мъглата на безкрая,
там някъде – във вечността,
все лее му се песента…
Благодаря на Плами за идеята, чиито извор е нейната фотография:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=334619
© Росица Танчева All rights reserved.