И това се случва
На село дядо ми петел
бил купил. Кръстил го Емтел,
че кукуригал час по час,
приветствал всички с пълен глас
и скачал с "есемеси" кратки
връз квачки, ярки, гъски, патки...
Растял петелът горд и важен,
задирял пуйки с поглед влажен,
а те пригласяли му в хор!
Бил весел селският ни двор!
Емтел загладил си перата,
не стъпвал сякаш по земята!
И тъй картината позната
повтаряла се ден след ден...
догде поскъпнали яйцата,
просото, житото, ярмата,
а после селското тържище
превърнали го на торище!
Доскоро фактор най-значим,
Емтел изчезнал яко дим!
Разказват: тайно през нощта
юнаци гладни, от цк,
оградата с бодлива тел
разрязали с клещи; Емтел
отнесли скришом в махалата
и там му резнали главата,
а после– сложили в тавата!
Ех, нагъл извършител, смел,
потаен, хитър и умел,
откраднал бе от нас Емтел!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
