И туй е Хенри, тъй прозрачно
Тъй, както времето е разнолико,
така посоките в различието текат
и търсим упорито техните прилики,
когато искат злобно да ни отрекат…
Но стане ли пътеката безсмислена,
изчерпала е значи своя смисъл
и туй е Хенри, тъй прозрачно,
но иска се тук ясна мисъл,
говореща с разбирането – еднозначно,
а голото очакване е лошата безкрайност,
в която си признаваш, че не знаеш,
защото, независимо от твойта младост,
за истината ти нехаеш,
че радостта е зависеща хармония,
а чакането, само като просто,
хаос може да обори,
но който не познава цялостта,
лицемерно почва и да спори…
Отказът от простотата те обрича
и нямата безкрайност те поглъща –
душата ти не може да обича,
с което в себе си се преобръща.
© Валери Рибаров All rights reserved.
