И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна,
родена безкрила, до точка се сви,
финална. За утрето, дето не почна,
илюзия бе и остана. Уви!
Небето бетонът полека закрива
и въздухът сякаш съвсем се втвърди,
но градските гълъби още са живи,
врабците чирикат си, както преди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up