И в тази нощ, разпуснала косите,
Луната пак на теб ще заприлича.
Вперила взор във лика усмихнат,
с очи ти казвам - още те обичам...
Тази нощ с мечти към тебе тичам,
прекосила през звездите напреко.
Прости, че в прозореца надничам,
доведе ме старата Лунна пътека...
И тази нощ в сълзи къпя Луната,
обличам я в светлите ù одежди.
И зная, неистовата болка е цената
на всичките ми рухнали надежди...
И в тази нощ, разпуснала косите,
Луната пак на тебе ще прилича...
Преминала напреко през звездите,
тъжно в прозореца ти
ще надничам...
© Нели Илиева All rights reserved.
красиво стихотнорение, Нели..
ти си прекрасна...най-сърдечно..