И все пак...
Все пак…
Ще стигнем някак
и до утрешния ден.
Там чакат ни
объркани мечти,
със сбъркани адреси.
Може би -
прегръщали сме
врагове като приятели.
Приятелят –
бил смъртният ни враг.
Така ли е?
И тази грешка
вечно се повтаря.
Тълпят се празни дни
около нас.
В понеделник,
с нови дрешки, идват
стари, сбръчкани илюзии.
В петък
ги продават за петак.
В неделя
си почиваме от нищото.
… и пак…
Но винаги един хлапак
ще заживее с времето
и ще сънува истински неща,
които ще се случват все
на другите.
Та… за хлапака ме боли.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
)))
