И все пак...
Все пак…
Ще стигнем някак
и до утрешния ден.
Там чакат ни
объркани мечти,
със сбъркани адреси.
Може би -
прегръщали сме
врагове като приятели.
Приятелят –
бил смъртният ни враг.
Така ли е?
И тази грешка
вечно се повтаря.
Тълпят се празни дни
около нас.
В понеделник,
с нови дрешки, идват
стари, сбръчкани илюзии.
В петък
ги продават за петак.
В неделя
си почиваме от нищото.
… и пак…
Но винаги един хлапак
ще заживее с времето
и ще сънува истински неща,
които ще се случват все
на другите.
Та… за хлапака ме боли.
Wali. (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
)))
