И вяра, и Надежда, и Любов
И аз вървя по този свят,
препъвам се, залитам, падам,
до мене Ти си бил
и на ръце си ме носил,
след време съм разбирала
и Твоята Любов необяснима,
дали с нещо съм заслужила.
Коя съм аз -
прашинка във вселената,
но Ти живота ми си начертал,
преди да съм била зачената.
Затуй оставям се о, Господи,
в ръцете ти, за мен прободени,
прости ми, че и аз с вината си
в раните ти, пирони съм забивала.
Не съм безгрешна - зная,
но Вяра имам в Теб, Надежда,
че този грешен свят,
ще има край.
И в ден велик ще блесне
Правдата на твоето величие.
© Румяна Щерева All rights reserved.
