Ice Box
Бюро студентско в ъгъла на стаята,
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи,
приседнало на ъгъла на стола,
като че ли четящо себе си - безумно!
И душата останала е гола.
И гледа споменът във тази снимка,
с красива снежно бяла и изящна рамка.
Свири нежно и тихо под сурдинка.
Останала от нея само сянка.
И текат през листите въпрос подир въпрос,
дали отново спомена ще оживее.
Но няма отговор дори и прост.
ТЯ остави ме под слънцето да тлея.
Дори през сълзи не остава вдъхновение
да изкажа мислите си във перото.
Отлитат те като мигновение...
Бележка поставена във джоба на сакото.
Със семпли думи НЕЙНИТЕ слова безлични,
с лед кинжален пробождат във душата.
Като в театър изглеждат, сякаш саркастични.
Но прогаря остро бележката в ръката...
Отхвърлена за трети път покана,
но не от кой да е, а от довчерашен приятел.
Макар приятел, ТЯ отвори в мене рана -
превърнала се бе в предател!
И последен повик преди зимната феерия,
очаквах да стопли пропитото от лед сърце,
но то остана като след потеря -
отхвърлено, ограбено, с протегнати ръце.
Но така е може би написано,
душата ми да бъде в ледник покорена.
И няма на бюрото лекции в тетрадките записани...
Мисълта за НЕЯ е вече уморена...
© Христо Стоянов All rights reserved.
