Над полята,над гората,до селата
птици долетяха.
По клонаци,по върбаци, тези пъргави юнаци
гнезда завъртяха.
Във горите,в долчинките,денем,вечер, под звездите
животинки разни,
ту изнасят,ту пък внасят
в дупките си празни
съчки,мъхове,тревички,
та да е добре на всички
обитатели,
наематели,
приятели!
И тъй дружно и задружно всички заживяха,
радостни,доволни,сити,
песнички запяха.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
