Той винаги идва,
подобно на пролет,
и ми носи цветя
и със тях постила леглото,
на което се любим;
той угасва лунната светлина,
за да заспя
и да го сънувам;
той не си е отишъл
на сутринта,
а ми приготвя закуска
и ме събужда с целуване;
слагам устните си
върху неговите по чашата,
докато пия кафе
и му се любувам;
пожелава ми
да ми е лек денят,
а на възглавницата
ми е оставил бележка:
"Колко си хубава".
© Павлина Гатева All rights reserved.
. Поздравления за майсторството да я предадеш въздействащо!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
