Иди си!

Върви! Иди си! Махни се ти от мен,
не искам да съм вечно в отровния ти плен.
Твърде дълго заради тебе страдах
и твърде много сълзи по теб изплаках.

Беше време, повече от всичко те обичах
и всичко на света за тебе давах.
Но ти силата на чувствата ми не разбра
и съдбата да бъдеш сам избра.

Е, добре, аз няма да те моля,
а може би някой ден в друг ще се влюбя.
Дано той спомените за целувките ти изтрие
и нова история върху устните ми напише.

Дали когато с друг щастлива ме видиш,
иронично ще се подсмихнеш и с поглед ще ми кажеш:
"Защо се, мила, сама заблуждаваш,
ти друг никога след мен не ще обикнеш."

Да, може би прав ще си тогава -
може би в друг влюбена не мога да бъда.
Защото дори и безразлична да изглеждам,
в душата си ще продължавам тебе да обичам.

31 октомври 2000 година