Jan 22, 2008, 10:44 PM

Иди си!

  Poetry » Love
660 0 3

Аз не плача, но те моля

ти от мен да си отидеш.

Вярвах в тебе, във живота.

Не, не искам да ме лъжеш!

 

Влюбих се и от душа те исках.

Късно е сега... Иди си!

Колко дни ме лъга и шегите

 с тебе, моля те, вземи си!

 

Мъка в мен се е събрала много.

Името ти в нея се е сплело.

Спомените ще заключа скоро

и отново ще погледна смело.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...