nikeab (Красимира Иванова)
8 17
Mar 21, 2012, 12:19 PM

Иди си 

  Poetry » Love
867 0 6

Иди си

 

Защо при мене пак се връщаш?

Отново и отново след това.

Ти своя път избра и вече

изправен крачиш през света.

 

Опитвам се без тебе да живея.

Да свикна някак си сама.

Забързаният ден да ме разсее,

а в морната ми вечер да заспя.

 

Празна е уютната ни къща -

направих я със толкова любов....

С мечти я сътворих, а ето -

само спомени отминали ехтят.

 

Сутрин слънцето посрещам,

пропъждам мисълта за теб.

Вечер - самотата ме прегръща

с воал от лед във нашето легло.

 

Иди си моля те... не се завръщай!

Аз тъкмо позабравих... преболя.

Съвестта ти май говори, но не знаеш:

след теб е... двойно пареща тъга.

 

Щом само нуждата те води

и всичко си превърнал в рутина.

Кому е нужно туй приятелство фалшиво?

Върви напред - не чувствай и вина!

 

Илюзия била е обичта ти,

мираж красив за мойте сетива....

Но даже липсваща до болка -

направи ме по-силна и добра.

© Красимира Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??