Иди си
Иди си
Защо при мене пак се връщаш?
Отново и отново след това.
Ти своя път избра и вече
изправен крачиш през света.
Опитвам се без тебе да живея.
Да свикна някак си сама.
Забързаният ден да ме разсее,
а в морната ми вечер да заспя.
Празна е уютната ни къща -
направих я със толкова любов....
С мечти я сътворих, а ето -
само спомени отминали ехтят.
Сутрин слънцето посрещам,
пропъждам мисълта за теб.
Вечер - самотата ме прегръща
с воал от лед във нашето легло.
Иди си моля те... не се завръщай!
Аз тъкмо позабравих... преболя.
Съвестта ти май говори, но не знаеш:
след теб е... двойно пареща тъга.
Щом само нуждата те води
и всичко си превърнал в рутина.
Кому е нужно туй приятелство фалшиво?
Върви напред - не чувствай и вина!
Илюзия била е обичта ти,
мираж красив за мойте сетива....
Но даже липсваща до болка -
направи ме по-силна и добра.
© Красимира Иванова All rights reserved.
