Sep 15, 2007, 8:02 PM

Иди си тихо

  Poetry
1K 0 2
Заминаваш... а на мен какво ли ми остава?
Да замина? Накъде?
Към началото на нашето приятелство,
когато чувствах топлината,
където нямаше предателство?
Знам, че трябва да си идеш
и аз ще тръгна безутешна в тъмнината.
Ще плача с надежда, че сълзите ще изртият вината...
Иди си тихо, в сянката на бледото ни минало,
събрал погрома на едно приятелство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красинка кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...