Заминаваш... а на мен какво ли ми остава?
Да замина? Накъде?
Към началото на нашето приятелство,
когато чувствах топлината,
където нямаше предателство?
Знам, че трябва да си идеш
и аз ще тръгна безутешна в тъмнината.
Ще плача с надежда, че сълзите ще изртият вината...
Иди си тихо, в сянката на бледото ни минало,
събрал погрома на едно приятелство.