Идиличният квартален бар – 
да седнем на по бира двама, 
да попием простия, уютен чар, 
докат' сервира ни готина дама. 

Да се чува рок, джаз и блус, 
наздравици, разговори и смехове.
Точно е по нашенски вкус, 

дори кат' удавяме наш'те грехове.

На по бира или две, уиски или три – 
опа, пак с нас барът ще затваря... 
Когато вече залитаме дори, 
пак толкова живо ни се разговаря... 

Идилия в бара квартален,
с олющени надраскани стени, 
с всеки разговор сърдечен и разпален –
пак ще дойдем, нали?

ПП: След като го написах, сервитьорката го залепи на стената.