Aug 31, 2007, 5:24 PM

Идилия 

  Poetry
714 0 11
Режат синьото небе на ивици
лястовиците с опашки - ножици.
В клоните гугукат двойка гривяци.
Котки чистят меките си кожици.
Слънцето прегрява от вълнение.
Вятър кротко му охлажда страстите.
Блика животворно вдъхновение
от цветята,клекнали до храстите.
Щурчовците спят и във просъница
за нощеска преговарят нотите.

Само мойте блянове - несбъдници
тровят красотата на животеца.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??