Aug 31, 2007, 5:24 PM

Идилия

Poetry

849 0 11

Режат синьото небе на ивици
лястовиците с опашки - ножици.
В клоните гугукат двойка гривяци.
Котки чистят меките си кожици.
Слънцето прегрява от вълнение.
Вятър кротко му охлажда страстите.
Блика животворно вдъхновение
от цветята,клекнали до храстите.
Щурчовците спят и във просъница
за нощеска преговарят нотите.

Само мойте блянове - несбъдници
тровят красотата на животеца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

cvete21 (Цветелина Янкова)

Много красиво, чувствено и образно! Браво, Вале! Поздрави и много, много сбъднати блянове!

2007-09-13T08:49:23+03:00
i2na (Инна)

Няма да коментирам вече...
Само ще чета!

2007-09-07T13:59:32+03:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Сбъднати блянове,мила Валя !

2007-09-04T10:15:47+03:00
gerrda (Геновева Христова)

Блика животворно вдъхновение ... от теб самата! И си знаеш

2007-09-04T04:48:09+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Топло и успокояващо ми подейства стиха ти в днешния хладен ден.
Дано мечтите ти се сбъднат,но и дано има нови,защото стремежът ни към сбъдването им поддържат живота в нас.

2007-09-01T18:45:58+03:00