Посрещахме двама
със тебе зората.
Вечер следяхме
рога на луната.
Въздишахме често,
допрели челата,
със толкова много
мечти във сърцата...
Съпружеска двойка
с тебе сме вече.
Копнежите лански
са вече далече.
Посрещаме двама
отново зората
сред керевиза,
лука и домата.
Отново следим
рога на луната,
поливайки вечер
с вода зарзавата.
Въздишаме често,
допрели челата.
Мечтаем за здраве
и... реколта богата.
© Харита Колева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
