На двора вън птиче пее -
тя - моята девойка, ще се засмее -
тя - роза в пролетен ден,
тя - нежно щастие за мен.
Щях да бъда истински щастлив,
ако това не беше само блян красив.
А ако докосна розата, ще се убода пак -
че тя не ме обича, ми даде знак.
© Георги All rights reserved.