Идиомно-жаргонно
Някой ден, както все ми прегряват бушоните,
та ще взема съвсем да изпуша.
Ще си дигна багажа, Михаля да гоня,
и преставам да бъда послушна.
Не ми дреме от мисли на разни халтури,
че ме вятърът веел на коня,
че в акъла - море, а глава - шамандура
и при седем дъски - два пирона.
Не ми пука от „кой за каква ме бил мислил“,
че ми хлопал на кухо таванът,
че съм слагала летвата много на ниско
и абсурдно е влака да хвана.
Вдигам гълъби, мятам на гръб чукалата
и си грабвам очите - писна ми!
И със свещ да ме търсят - забивам из драките,
а пък там - ме е хванала липсата.
Р.Д.
© Радост Даскалова All rights reserved.
Няма отърване