Някой ден, както все ми прегряват бушоните,
та ще взема съвсем да изпуша.
Ще си дигна багажа, Михаля да гоня,
и преставам да бъда послушна.
Не ми дреме от мисли на разни халтури,
че ме вятърът веел на коня,
че в акъла - море, а глава - шамандура
и при седем дъски - два пирона.
Не ми пука от „кой за каква ме бил мислил“,
че ми хлопал на кухо таванът,
че съм слагала летвата много на ниско
и абсурдно е влака да хвана. ...