Идно ми й пролетну
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну.
Ут пролетна уморъ шъ е май,
но у душатъ (вътре) ми й приятну.
Ей, хубуу времи иде. Просту рай.
Цъфти ми сливъта. Ут цвят съ пръска,
укиченъ с найлонови турби.
Чи сливата й пуд блокъ. Всеки тръска
буклук и сичку дету гу сърби.
Я-а, щъркелити идът на талази.
и носят многу бебета ут юг.
Та кой не искъ бебе, да съ пази.
(Над мен призерватив кату капчук.)
Цветенцатъ отворили очички.
И що да видят. Някакъв парцал,
изхвърлен от нескопосни ръчички
от горнити етажи. Мръсну-бял.
Нъ клон съ веят гащи и чорапи.
Висят нъ негу чак ут есента.
Кво изубилие утгоре капи.
Яде и пий народът. Свят мечта.
Гъмжи ут упаковки. "Чипс" и" Сникерс",
„Активия" и" Своге", „Президент",
„Бургаско", "Ариана", "Леденика",
„Марлборо", "Виктори" и „Парламент".
Идно ми й пролетну. Идно ми й щуру.
Как вдъхнуви мъ родния пейзаж.
Направу мъ избивъ нъ култура,
кат гледъм ут дисетия етаж.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
