В тъмнината на нощта,
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше,
Сега е само прах.
Светът е пуст и тъжен,
Без теб аз съм сам.
Ти си моята светлинa,
Във сърцето ми живееш.
Вечна любов, мечта,
С теб ще бъдем пак.
Да умра от тъга,
Това ми идва.
А ти ни сълза не отронваш.
© Biberce Muharemi All rights reserved.
- нещо различно, нещо нетипично за него, нещо което никога не е правил. От опит знам, че ако погледнем на една и съща ситуация повтаряща във времето, различно, или направим нещо което никога не сме правили-тя също се променя. Помисли...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
