Идвай, Пролет
ИДВАЙ, ПРОЛЕТ
Хайде, Пролет, идвай вече,
за красота душата ми е жадна,
да хвърля топлото елече,
в градината да седна, хладна.
С кафето и приятелка добра
на сладка приказка, раздумка,
да побъбрим за живот, съдба
за нашите, човешки друми.
Че не остана време за това,
колелото вече с бясна скорост
се върти във своя кръговрат,
краят вижда му се скоро.
Блага дума да си кажем,
времето с добро да се спомине,
щом казват, че доброто ще остане
дори след теб - когато си заминеш.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
