ИДВАМ... МАКАР И НА КЪСОВЕ!

Poetry

1K 0 1

Идвам, любими, изчакай ме!

Идвам, макар и на късове!

Чакай последни секунди, поспри!

Изчакай ме и ми прости!

Прости ми, че от тебе изтръгнах се!
Че загубих свещената любов!

Страх ме беше и тя те отне!

Но сега!
Готова съм за теб да умра!

Години носех вината във мен!

И разкъсвах сърцето си със всеки ден!

И не мога, любими, сега да се спра,

ако не кажа “обичам те”, просто ще умра!

Всеки друг беше твое ехо!
Нямаше в очите ми капка искри!

Затова последния къс от сърцето вземи!

Вземи!
После, ако искаш, пак продължи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0