Идвам на себе си...
ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...
/на Мая М./
Животът ми бе низ от грешки
големи, малки - всякакъв калибър,
понасях радост и насмешки
докато е спал във мене тигъра.
Натрупах опит в години нелеки,
а как се живее все още не зная,
минах през дълги - трънливи пътеки
и още вървя - а няма го края.
Падах, и ставах - чупех крака,
плаващи пясъци даже преминах,
на бедния винаги давах ръка,
към клюки-интриги отдавна изстинах.
Вече живея с поглед напред,
забравил за рани и кървави белези,
ако ме видиш наведен - да бъда проклет,
това е защото... идвам на себе си...
Парите отдавна стойност загубиха,
живее се също, дори и без тях,
колко жени ли в мене се влюбиха
и колко пък мен, от тях ме бе страх.
Днес нищо не може да ме уплаши,
жив съм... и здрав съм - поне засега,
все още в разум съм и на крака съм,
и с пламъче вяра в свой'та душа.
Така и ще бъде - а аз го умея,
оставям момчето в мен да "умре",
живота си взимам и ще успея!...
Светът е пред мен, макар...
И БЕЗ ТЕБ!...
Валентин Желязков /Napolitano/
© Валентин Желязков All rights reserved.
