Идвам с южния вятър
Като скитница волна, като дива стихия,
като драконов дъх огнедишащ летя.
Векове ще пребродя, само теб да открия -
непознатия бродник с тежък скиптър в ръка.
Ветрове буреносни живеят в кръвта ти,
а в очите ти греят пъстроцветни дъги.
Ореол ли се крие в светли къдри от злато
или царска корона от искрящи лъчи?
Ти ме чакаш, обичаш ме още и помниш
колко пъти си търсил във времето знак -
глътка свежест, отпита от шарена стомна
или ярка звезда сред най-черния мрак.
Южен вихър насочва ми стъпките слепи,
чучулига кръжи над смълчания дом...
Изминавам последната стръмна пътека,
да намеря в сърцето ти щедро подслон.
© Вики All rights reserved.
Извинявай, Слънчице огнедишащо! 
