Идваш ли?
Идваш ли? Аз те чакам.
Ще ме погалиш нежно с ръка
и вече няма да искам да бягам,
а ще се гоним двама в снега.
Идваш ли? Ставам нетърпелива.
Искам да стопля ръцете ти с устни.
Навън е студено - сам да бъдеш, не бива.
Ще те поканя и ще хапнем гозбички вкусни.
Идваш ли? Вече много дълго сама съм
и някак си тъжно е мойто сърце.
С тебе толкова имам да си наваксвам,
толкова много имаме да си кажем, момче!
Идваш ли? Все се ослушвам за твоите стъпки,
но глух е отново студеният коридор.
Ти не идваш, но лазят ме тръпки...
Моето очакване е моят затвор...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
