Как тя играе на площадка детска,
със кукла тъжна без едно краче?
И само статуята - бяла мечка,
я вижда - трепва каменно сърце.
Сред танкове, огньове, черен дим,
на сцената със бягащите хора,
детето се присмя на онзи мим,
със маската жестока на терора.
Момиченце играе под дъжда.
Снаряди падат, вият ниско!
То мисли си за цялата лъжа,
как леко завладява всичко! ...