Игра, по-стара от света
Колко думи, ругатни,
болка, мъка и лъжи,
колко грозота и жлъч
сътворихме?!
Смъртта навярно
по-красива е
в блажения си покой.
И кому ли нужно е това?
На мен, на теб едва ли...
ранените сърца кой ще
усмири, успокои,
раздраните души
дали ще оздравеят?
И всичко за една игра:
кой е по... от двама.
Играта стара е колкото света.
Игра, борба между мъж и жена.
Безплодна, яловица стара!
Нищо свято не родила досега -
игра рушител, гибелна
за любовта!
© Димитър Митов All rights reserved.
