От скрина се подаваш и ме гледаш ти
с твоите големи, зорки бухалски очи.
И пак каниш ме свенливо
да забравим в миг, че времето лети,
залисани във волни, цветни, плюшени игри.
Но следобедът в неделя, мой любим
отдавна не принадлежи на детството крилато -
чин вече в стаята си имам- светлосин,
на него книга с гръмко име “математика”.
На място скришно в гардероба тъмен
суетят се цветните моливи, ярките боички.
За тях съм вече аз голям и прекалено умен ...