Dec 22, 2023, 9:19 PM  

*****

  Poetry » Other
420 0 0

         *****

 

На живота слуги сме без броня,
фалшив часовник тиктака.
Бутаме сезони капризни,
бутаме невежи в душата...
Паднали частици от ефира,
мигове за малко на Земята...
Играем без жокер играта,
залагаме на сляпо сърцата...
Като ярки герои от басня
плачем от болки в капана...
Верни на Бога оставаме,
безсилни когато сме само!

 

 


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© El Sense All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...