На живота слуги сме без броня,
фалшив часовник тиктака.
Бутаме сезони капризни,
бутаме невежи в душата...
Паднали частици от ефира,
мигове за малко на Земята...
Играем без жокер играта,
залагаме на сляпо сърцата...
Като ярки герои от басня
плачем от болки в капана...
Верни на Бога оставаме,
безсилни когато сме само!