Nov 19, 2020, 9:16 AM

Иконата

  Poetry » Other
660 0 0

 

Иконата

 

Със златна рамка, с ореол,

свещи́, цветя, случаен дар,

далеч от Божия престол –

виси в черковния олтар...

 

Жена в ръцете си държи́

не Бог, а своя Син желан.

Тя няма нужда от лъжи́

с упоен мирис на тамян

 

за да повярва, че е Бог

и после в не един Живот

във ужаса на майчин шок

да търси празният му гроб...

 

... От фанатични кандила́

безкраен дим ще се кълби́,

а ароматната смола́

над суеверните тълпи́

 

със тежък мирис на тамян

ще сте́ле хиляди лъжи́...

... Не Бог, а своя син желан

една жена в ръце държи́!...

 

А тя не иска да е Бог –

единствена!...Но може би

е нужен майчиният шок

на френетичните тълпи́!...

 

18.11.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...