Nov 19, 2020, 9:16 AM

Иконата 

  Poetry » Other
389 0 0

 

Иконата

 

Със златна рамка, с ореол,

свещи́, цветя, случаен дар,

далеч от Божия престол –

виси в черковния олтар...

 

Жена в ръцете си държи́

не Бог, а своя Син желан.

Тя няма нужда от лъжи́

с упоен мирис на тамян

 

за да повярва, че е Бог

и после в не един Живот

във ужаса на майчин шок

да търси празният му гроб...

 

... От фанатични кандила́

безкраен дим ще се кълби́,

а ароматната смола́

над суеверните тълпи́

 

със тежък мирис на тамян

ще сте́ле хиляди лъжи́...

... Не Бог, а своя син желан

една жена в ръце държи́!...

 

А тя не иска да е Бог –

единствена!...Но може би

е нужен майчиният шок

на френетичните тълпи́!...

 

18.11.2020.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??