Mar 9, 2008, 8:44 PM

Или самотата...  

  Poetry » Other
1167 0 5
А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
А хората – и те такива,
и никой веч не вярва в добротата.

Навън денят е тъй студен,
а вътре в мен дъждът не спира.
И ветрове, и бури, и душата в плен,
не дават ми покой, не дават мира.

Дъждът във мен са не сълзите –
въпросите оставих в тишината.
Когато питаш се дали боли те -
усещаш ти и болката в душата.

А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
Когато, знай, усмихвам се насила,
тогава вярвам и във мен самата.






© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??