Mar 9, 2008, 8:44 PM
Или самотата...
А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
А хората – и те такива,
и никой веч не вярва в добротата.
Навън денят е тъй студен,
а вътре в мен дъждът не спира.
И ветрове, и бури, и душата в плен,
не дават ми покой, не дават мира.
Дъждът във мен са не сълзите –
въпросите оставих в тишината.
Когато питаш се дали боли те -
усещаш ти и болката в душата.
А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
Когато, знай, усмихвам се насила,
тогава вярвам и във мен самата.
дали е облак или самотата?
А хората – и те такива,
и никой веч не вярва в добротата.
Навън денят е тъй студен,
а вътре в мен дъждът не спира.
И ветрове, и бури, и душата в плен,
не дават ми покой, не дават мира.
Дъждът във мен са не сълзите –
въпросите оставих в тишината.
Когато питаш се дали боли те -
усещаш ти и болката в душата.
А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
Когато, знай, усмихвам се насила,
тогава вярвам и във мен самата.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
6-ца и от мене, за този тъй прекрасен стих!
-
Силен стих!Вярвай винаги в себе си!
-
Прекрасен стих!Поздравления!
-
Поздравления за хубавия стих!!!
-
Прекрасно е!Страшно ми хареса!
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
