Че броенето „спорѝ“ ѝ,
всеки може да открие.
Почне уж – едно, две, три... и
по-нататъка забравя.
Но след малко продължава:
четири, шест, осем, девет...
Тъй забързана напред,
ето – пак забрави „пет“,
а пък после, като гледам,
е пропуснала и „седем“...
Както бърза, с таз броилка,
стана доста смешна Илка.
Май, броиш ли като нея,
и на тебе ще се смеят.
© Борко Бърборко All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
