Че броенето „спорѝ“ ѝ,
всеки може да открие.
Почне уж – едно, две, три... и
по-нататъка забравя.
Но след малко продължава:
четири, шест, осем, девет...
Тъй забързана напред,
ето – пак забрави „пет“,
а пък после, като гледам,
е пропуснала и „седем“...
Както бърза, с таз броилка,
стана доста смешна Илка.
Май, броиш ли като нея,
и на тебе ще се смеят.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
