Nov 28, 2009, 6:15 PM

Илюзии

  Poetry
568 0 0

Усмивка, трепет, светлина -

безметежно, щастие реално,

но тлее мъничко тъга

по нещо липсващо, потайно.

 

Ден минава, после два,

бавно сянката нараства.

Осъзната, мисълта едва

съмнение злокобно ражда.

 

А съзнанието подло,

в миг открило празнина,

обрисува всичко ярко

с логични краски в тъмнина.

 

Безвремието свършва рязко,

без път обратен и следа.

От страх погубено, тъй жалко

се превръща в самота.

 

Неусетно е настъпил край,

изваян от илюзии нежно.

Зове сърцето дните свидни,

но от гордост

                        заглушено е небрежно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...