Jun 7, 2023, 8:38 PM

Илюзия

  Poetry
494 0 0

Успяхме ли да измамим живота?
Дали ни повярва, че така се живее?
Питам се често, защото
да лъжем себе си, добре го умеем!

Дали ни чува мислите
и в сънищата той, дали наднича?
Ако е така, ние смешници сме,
а за живота е ясно, кой го отрича!

Дали излъгахме живота
или грешно на себе си повярвахме?!
Отговорът скрит е надълбоко.
Там, където душите си оставихме!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....