Илюзия
Отдавна намразих лъжците
и всички онези, които крещят насън,
защото в съня си разбират колко са тъжни,
как с маска в живота едни между други лавират,
едни други се лъжат и щастие не намират.
Когато рядко някои ги обикне от сърце, върху
него тъпкат болка и своите страхове, мачкат
с широко отворени очи и никога не разбират
колко ценно е, че обичани са били.
Онези малки мигове на нежност, които
са безплатни, а безкрайно ценни, от които
душата ти пърха и свети, за тях не са пари
и богатства, не са лъскави барове и ресторанти,
не са красиви многобройни жени,
място за тебе няма там, по-добре си отиди,
останеш ли там… знай, много боли.
© Нана All rights reserved.
