Илюзия
Плътта ми набразди на Немезида бича,
с какво ли толкоз грешен се оказах,
а нявга мислех, че съдбата ме обича,
да търся чиста обич се отказах.
Един пристига, друг отива,
поема с радост тежкия хомот,
и любовта умело си прелива
жестокият ни кукловод.
И както знам след нощ, че идва пладне,
след жарко лято следва есента,
тъй моето сърце в калта ще падне
и друг ще грабне моята мечта.
В градината ти багри необятни
за миг във спектъра изгряват,
и както Слънчо със стрелите златни
лика ти вкупом осветяват.
Но знай, дори във стъкленица,
сърцето ми ще бие в мрака,
трофей на твоята лавица,
до него твоето ще чака.
© Михаил Божков All rights reserved.
