Nov 18, 2013, 6:11 PM

Илюзията

  Poetry » Love
875 0 0

За кратко отдай се,
вярвай и мечтай.
Представи си завинаги
и люби ме така.

Сякаш любовта ни
не е мимолетна искра.
Сякаш любовта ни
не е пламнала от страстта.

Отдай се, на мен, на мига.
Повярвай, че не ще свърши.
Предай се на илюзията, на мита,
че любовта се чувства дори с тела.

Забрави това, което ни дели,
както ще направя и аз самата.
Забрави това, което ще ни сломи,
просто докосни ми душата.

Нека се заблудим.
Нека повярваме в илюзията крехка.
Нека се заблудим.
Дори да страдаме и да се окаже грешка. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....