Долитат ли ангели бели,
при хората търсят ли път?
Над рехави облаци спрели
разперват крилете без плът?
Ефирни, от слънцето взели
лъчите на своята гръд.
Косите им звездни са трели,
посипват те земният рът.
И еква в миг песента,
родена от божия плам.
Доброто, мирът, любовта,
човекът избират за храм!
Той тръгва приел светостта,
прегърнал госпóдният план!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
