Долитат ли ангели бели,
при хората търсят ли път?
Над рехави облаци спрели
разперват крилете без плът?
Ефирни, от слънцето взели
лъчите на своята гръд.
Косите им звездни са трели,
посипват те земният рът.
И еква в миг песента,
родена от божия плам.
Доброто, мирът, любовта,
човекът избират за храм!
Той тръгва приел светостта,
прегърнал госпóдният план!
© Хари Спасов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
