Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина,
облечен в ненаситната си същност,
потънал в мрак – незнаещ що е светлина,
приветстващ материалната си плътност.
Ако такова място съществува,
то не е тук, сред тия земни страсти.
Но отвисоко всичко, знам, се чува –
на алчност стонът и на псевдощастие!