Има ли те? Аз ли те измислих?
Капка дъжд ли си, или сълза?
Всички есенни листа прелистих,
търсейки те, но съм пак сама.
Има ли те? Или вярвам в празнотата?
Сън ли си във тихите ми вечери?
Искаш ли да ме намериш в тишината,
в болката, в усмивките отвлечени?
Има ли те? Тук ли си? Какво си?
Шепа вятър или спомени без цвят?
А какво съм аз? И с толкова въпроси
ще ме искаш ли във своя свят?
© Ирен Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
