Има толкова много поезия...
„Има толкова много поезия,
между светофарите, под опънатите жици…“
Гери Турийска „Когато живееш с котка“
Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –
в ключодържателя,
на който си закачил ключа от квартирата,
в спомена за един пътеуказател,
в обърканите цветове на палитрата ми,
в измачканите сутрин чаршафи,
в сувенири ревниво прибрани в стария скрин,
чай, в любима чаша от порцелан,
във всеки сълзлив романтичен филм,
в миризмата на ябълка или банан,
в снимка, в песен, в ароматна свещ,
в книга, цитат, многоточие, даже кавички,
в най обикновена някаква вещ,
в накацали по жиците птички,
в песента на морето,
запазена в раковина на шкафа,
в премълчаните думи,
в стъпките отекващи по паважа,
в сивата гъста мъгла,
в червената шипка самотна на клона,
в всяка отронена скрита сълза,
в смяната на сезоните,
в купето на влака,
в тунела, на моста, в метрото,
в самото желание да тръгнеш нанякъде,
в църковния кръст от сребро,
в някакъв таен сигнал,
от двама създаден,
в топлия шал,
в опита за някаква изненада,
в локвите от дъжда,
в чадъра с цветове от дъгата,
когато нежно в мислите си ме държиш,
тогава -
толкова много поезия има в душата ми.
© Ирен All rights reserved.
