Искам само да уточня, че това са едни много лични откровения, които публикувах на стената си в социалната мрежа. Те са породени от чувствата ми към един човек, с когото не мога да бъда поради ред причини. Не съм наясно дали тези откровения имат някаква художествена стойност, дали се вписват в някой литературен жанр, просто реших да ги споделя с вас...
Имам да ти казвам толкова неща...
Днес ще започна така:
Всеки прави грешки на този свят,
но някои грешки много силно болят.
Имам да ти казвам толкова неща...
Днес ще продължа с това:
Понякога, когато гледам на страни,
всъщност си представям твоите очи.
Имам да ти казвам толкова неща...
Днес ще споделя това:
Както слънцето огрява всички ни,
така усмивката ти грее в моите мечти.
Имам да ти казвам толкова неща...
Днес, надявам се, ще прочетеш това:
Твоят глас танцува в моето сърце -
кара ме да тръпна като мъничко дете.
Имам да ти казвам толкова неща...
но май е време да приключа с това.
Чувствата си да споделям ден след ден,
знам че нямам право да си с мен...
© Любомир Георгиев All rights reserved.